26 мая 2010 г., 10:07

Как

1.2K 0 3

 

Как искам да разкъсам                       

натюрморта на лятото...       

да изтрия думите, които знам...    

... и тази музика,      

която ми напомня...       

която тика по-дълбоко       

в гърлото                    

костта на болката,    

да счупя като чаша    

в огледалото...                                                                                                                     ...............................                                                                                                                 

Ужасно искам,     

ала вече           

не заради теб,        

да изкрещя на сенките,    

които гледат                        

и се усмихват като хора,      

че ще унищожа докрай        

фалшивите декори!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих!!! И следващите - също. Поздрав!!!
  • "която тика по-дълбоко

    в гърлото

    костта на болката..."

    Нямаш оправдание, а даже е грях да си писала толкова добре преди толкова време , а сега да не пишеш...

    Хващай музата за косата и започвай пак...
    Поздрави!!!
  • Наситени с емоция са стиховете ти. Ще продължавам да те следя.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...