Как
Как искам да разкъсам
натюрморта на лятото...
да изтрия думите, които знам...
... и тази музика,
която ми напомня...
която тика по-дълбоко
в гърлото
костта на болката,
да счупя като чаша
в огледалото... ...............................
Ужасно искам,
ала вече
не заради теб,
да изкрещя на сенките,
които гледат
и се усмихват като хора,
че ще унищожа докрай
фалшивите декори!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Ангелова Всички права запазени
