division-bell (Валентина Ангелова) division-bell (Валентина Ангелова)
15
26 may 2010, 10:07

Как

  Poesía » Otra
1.2K 0 3

 

Как искам да разкъсам                       

натюрморта на лятото...       

да изтрия думите, които знам...    

... и тази музика,      

която ми напомня...       

която тика по-дълбоко       

в гърлото                    

костта на болката,    

да счупя като чаша    

в огледалото...                                                                                                                     ...............................                                                                                                                 

Ужасно искам,     

ала вече           

не заради теб,        

да изкрещя на сенките,    

които гледат                        

и се усмихват като хора,      

че ще унищожа докрай        

фалшивите декори!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Ангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • gabrielle (Габриела Цанева)
    gabrielle (Габриела Цанева)
    Прекрасен стих!!! И следващите - също. Поздрав!!!
  • veesii70 (Веселка Стойнева)
    veesii70 (Веселка Стойнева)
    "която тика по-дълбоко

    в гърлото

    костта на болката..."

    Нямаш оправдание, а даже е грях да си писала толкова добре преди толкова време , а сега да не пишеш...

    Хващай музата за косата и започвай пак...
    Поздрави!!!
  • goredoly (Миглена Цветкова)
    goredoly (Миглена Цветкова)
    Наситени с емоция са стиховете ти. Ще продължавам да те следя.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0