division-bell (Валентина Ангелова) division-bell (Валентина Ангелова)
15
26 may 2010, 10:07

Как

  Poesía » Otra
1.2K 0 3

 

Как искам да разкъсам                       

натюрморта на лятото...       

да изтрия думите, които знам...    

... и тази музика,      

която ми напомня...       

която тика по-дълбоко       

в гърлото                    

костта на болката,    

да счупя като чаша    

в огледалото...                                                                                                                     ...............................                                                                                                                 

Ужасно искам,     

ала вече           

не заради теб,        

да изкрещя на сенките,    

които гледат                        

и се усмихват като хора,      

че ще унищожа докрай        

фалшивите декори!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Ангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • gabrielle (Габриела Цанева)
    gabrielle (Габриела Цанева)
    Прекрасен стих!!! И следващите - също. Поздрав!!!
  • veesii70 (Веселка Стойнева)
    veesii70 (Веселка Стойнева)
    "която тика по-дълбоко

    в гърлото

    костта на болката..."

    Нямаш оправдание, а даже е грях да си писала толкова добре преди толкова време , а сега да не пишеш...

    Хващай музата за косата и започвай пак...
    Поздрави!!!
  • goredoly (Миглена Цветкова)
    goredoly (Миглена Цветкова)
    Наситени с емоция са стиховете ти. Ще продължавам да те следя.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0