Как искам да разкъсам
натюрморта на лятото...
да изтрия думите, които знам...
... и тази музика,
която ми напомня...
която тика по-дълбоко
в гърлото
костта на болката,
да счупя като чаша
в огледалото... ...............................
Ужасно искам,
ала вече
не заради теб,
да изкрещя на сенките,
които гледат
и се усмихват като хора,
че ще унищожа докрай
фалшивите декори!
© Валентина Ангелова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
