Как без тебе жива да остана?
Стоя във мрака и плача пак...
Стоя сама,самичка на този тротоар
и все още не си обеснявам как,
допуснах да си тръгнеш от мен.
Стоя,а тебе все те няма,
аз те чакам,чакам да се върнеш,
защото не стихва любовта ми голяма,
не стихва и желанието да си при мен,да ме прегърнеш.
Загубих те,но как не зная...
вчера ме обичаше,а днес си тръгваш
и вече виждам истинския край на края,
усещам как сърцето ми изтръгваш...
Всичко ми взимаш,а какво ми оставяш?
Болката пронизваща сърцето?
Сълзите изгарящи лицето?
Тръгваш си,а мене забравяш?
Нима?Нима всичките думи лъжи са?
Нима целувките,прегръдките,милите думи фалшиви били са?
Нима за тебе нищичко не знача вече?
Ако е така,добре – няма да ти преча...
С болката си – самичка ще остана,
Сълзите си ще скрия,ще се опитам да те забравя...
Но как?Как се забравя любов такава?
Как без сърце и душа аз жива да остана...?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Моничка Захарова Все права защищены
