9 мар. 2010 г., 16:10

Как бих желал да бъда политик

662 1 2

Как бих желал да бъда политик
във нашата Родина мила, драга.
Бих бил добър, защото съм циник
и роля на Месия ми приляга.

Пред хората изтупан във костюм,
избръснат гладко, с непринуден смях
ще демонстрирам своя светъл ум
и притчата, че аз съм част от тях.

На всеки избирател късче пай
ще обещая. Като първа лепта
по пътя към очаквания рай
ще дам талон с магически рецепти.

Ще си нароча злонамерен враг
виновен за народните проблеми –
по този начин просто няма как
да бъда бос по щекотливи теми.

И с пълни шепи сладостен елей
ще лея – със цистерни, не на капки,
дордето се превърна в чародей
с магична пръчка и вълшебна шапка.

Тогава всички ще повярват в мен,
ще бъда аз кумирът на тълпите.
Какво от туй, че после заменен
от друг ще бъда. Пачките с парите

във банката надеждно ще стоят,
направени от българските кожи.
Защото тук цени се не умът,
България да вярва само може.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
    Всяка прилика с реални лица е случайна!
  • "България да вярва само може."-това трябва да ни е национално мото,наистина хем тъжно,хем смешно,но си е самата истина,то не напразно е казано "Рибата се вмирисва откъм главата".Превърнаха ни в жалка държавица...И все пак чудесно си го написал.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...