9.03.2010 г., 16:10

Как бих желал да бъда политик

658 1 2

Как бих желал да бъда политик
във нашата Родина мила, драга.
Бих бил добър, защото съм циник
и роля на Месия ми приляга.

Пред хората изтупан във костюм,
избръснат гладко, с непринуден смях
ще демонстрирам своя светъл ум
и притчата, че аз съм част от тях.

На всеки избирател късче пай
ще обещая. Като първа лепта
по пътя към очаквания рай
ще дам талон с магически рецепти.

Ще си нароча злонамерен враг
виновен за народните проблеми –
по този начин просто няма как
да бъда бос по щекотливи теми.

И с пълни шепи сладостен елей
ще лея – със цистерни, не на капки,
дордето се превърна в чародей
с магична пръчка и вълшебна шапка.

Тогава всички ще повярват в мен,
ще бъда аз кумирът на тълпите.
Какво от туй, че после заменен
от друг ще бъда. Пачките с парите

във банката надеждно ще стоят,
направени от българските кожи.
Защото тук цени се не умът,
България да вярва само може.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
    Всяка прилика с реални лица е случайна!
  • "България да вярва само може."-това трябва да ни е национално мото,наистина хем тъжно,хем смешно,но си е самата истина,то не напразно е казано "Рибата се вмирисва откъм главата".Превърнаха ни в жалка държавица...И все пак чудесно си го написал.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...