9.03.2010 г., 16:10

Как бих желал да бъда политик

657 1 2

Как бих желал да бъда политик
във нашата Родина мила, драга.
Бих бил добър, защото съм циник
и роля на Месия ми приляга.

Пред хората изтупан във костюм,
избръснат гладко, с непринуден смях
ще демонстрирам своя светъл ум
и притчата, че аз съм част от тях.

На всеки избирател късче пай
ще обещая. Като първа лепта
по пътя към очаквания рай
ще дам талон с магически рецепти.

Ще си нароча злонамерен враг
виновен за народните проблеми –
по този начин просто няма как
да бъда бос по щекотливи теми.

И с пълни шепи сладостен елей
ще лея – със цистерни, не на капки,
дордето се превърна в чародей
с магична пръчка и вълшебна шапка.

Тогава всички ще повярват в мен,
ще бъда аз кумирът на тълпите.
Какво от туй, че после заменен
от друг ще бъда. Пачките с парите

във банката надеждно ще стоят,
направени от българските кожи.
Защото тук цени се не умът,
България да вярва само може.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
    Всяка прилика с реални лица е случайна!
  • "България да вярва само може."-това трябва да ни е национално мото,наистина хем тъжно,хем смешно,но си е самата истина,то не напразно е казано "Рибата се вмирисва откъм главата".Превърнаха ни в жалка държавица...И все пак чудесно си го написал.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....