27 авг. 2024 г., 07:24

Как да дишам

583 0 0

Как да вдишвам този тежък въздух, 

черен катран, раздиращ дробовете ми?

Имам ли място в себе си да вдишам?

Не трябва ли първо да издишам

насъбралата се пепел от изгорени спомени? 

Още жар е и парят,

изгарят тялото ми отвътре.

Клетка по клетка танцуват разпалени

агоничен танц на влюбени във времето, безкрайно притихнали.

Във вятъра шумът на листата

се блъска в главата ми, 

езиците му копнеят да вкусят

от залинялата ми плът. 

Някой ще чуе ли някога далечният зов

на сърцето, изпищян чрез сълзите,

които оставят бели ресни по лицето?

Как да дишат чернилката дробовете,

които не са вече бели?

 

Тина Чели

юни 2024

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...