11 сент. 2025 г., 08:31

Как да обясниш

169 0 0

КАК  ДА ОБЯСНИШ

 

Да бъдеш себе си,е най-трудно,

особено в днешния свят

с мощни сървъри и мини компютри

с почти неограничени възможности,

ако знаеш,как да боравиш със тях.

Няма как да обясниш на младите

за оная,толкова свидната топка,

след която тичахме из ливадите,

с нейния натикан в кожата плондер,

със сгънат и завързан дълъг мущук

под тънкото кожено ремъче,

затварящо неизбежната цепка,

с помощта на шахматно разположените дупчици.

За врати ползвахме

по два обикновени камъка

или ако липсваха такива,

ги заменяхме с шапките си,

а съдия ни беше момчешката чест.

Чувствахме се удовлетворени и горди

в Милата компания на любимото си кълбо,

скапани от умора,но с Дух пълен със Бодрост

и идеи натръпнали за обозримото бъдеще.

Как да обясниш на залепналите за стола,

колко по-чист беше навремето въздуха,

какво удоволствие беше,да тичаш на воля

далече от прокобата на интерфейса?

 

26.07.2025г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...