11 апр. 2019 г., 23:51

Как да призная?

748 8 13

Като издъхне сънят,
ще му направим аутопсия
и по спомените за него
в очите
ще оценим нещата,
които никога
няма да признаем...
Налудничави,
случайни присъствия,
шарени черги,
докторски слушалки
и коминочистачи.
Ти запали печката
с износените подметки
и избелели тетрадки...
Превържи с последната риза
ранените кактуси
на ненужната философия...
Отдавна не ги разпитвам
за вечността
и други такива...
Безсмъртието вълнува
май вече
само мравките...
Я налей вино! 
Само хлябът, все още велик,
лежи си на мястото.
Нарцисът се смее от чашата
и водата допива.
Как да призная, 
че съм сънувала
друг,
като и другият беше ти?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен финал, Райна!
    Как да призная,
    че съм сънувала
    друг,
    като и другият беше ти?
  • Избелелите тетрадки са изгорени! Поздрави и възхищение!
  • Благодаря ви, Силве и Иване, хубав ден да имате!
  • Философски стих с подтекст, навеждащ на размисли! Поздравления!
  • Омагьосват думите ти, Райне.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...