13 янв. 2006 г., 13:08

Как да спра?

829 0 0

Пийнах малко и за беля голяма
целувам те и спиране няма.
Опитвам се да се владея,но как,
щом твойте очи ме изгарят с мерак.
Как да спра твойте ръце,
щом те се харесват на бедното ми сърце.
Как да спра да те целувам,
щом като устните ти ме вълнуват.
Замайвам се от всичко това-
алкохол,желание и страх.
Трябва аз да прекъсна,
но тялото ми никак не ме слуша.
Опитвам се да избягам
злощастната аз,но как-
ти си тук и само чакаш знак.
Телата ни се движат в буен ритъм
и свят ми се вие сякаш,че умирам.
Искам да избягам от опасният ти чар,
но как-все още не съм намерила цяр.
И все още продължавам тази игра,
но се страхувам,че накрая
дълбоко ще съжалявам за това.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....