13 янв. 2006 г., 13:08

Как да спра?

832 0 0

Пийнах малко и за беля голяма
целувам те и спиране няма.
Опитвам се да се владея,но как,
щом твойте очи ме изгарят с мерак.
Как да спра твойте ръце,
щом те се харесват на бедното ми сърце.
Как да спра да те целувам,
щом като устните ти ме вълнуват.
Замайвам се от всичко това-
алкохол,желание и страх.
Трябва аз да прекъсна,
но тялото ми никак не ме слуша.
Опитвам се да избягам
злощастната аз,но как-
ти си тук и само чакаш знак.
Телата ни се движат в буен ритъм
и свят ми се вие сякаш,че умирам.
Искам да избягам от опасният ти чар,
но как-все още не съм намерила цяр.
И все още продължавам тази игра,
но се страхувам,че накрая
дълбоко ще съжалявам за това.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...