Ти живееш в сънищата ми,
ти не напускаш мислите ми,
ти и само ти ме преследваш,
как не ме напускаш, как да те изгоня?
Пронизваш ме, пронизваш ме,
навлизайки в най-личното и най-уязвимото ми място -
мислите ми,
това беше моето скривалище.
Няма бягане от теб,
дори след всички тежки думи,
дори и тежките раздели,
дори и заради цялата болка,
която пак си причинихме,
ти оставаш едно петно,
което ще ме преследва вечно...
© Никол Димова Все права защищены