Ти живееш в сънищата ми,

ти не напускаш мислите ми,

ти и само ти ме преследваш,

как не ме напускаш, как да те изгоня?

Пронизваш ме, пронизваш ме,

навлизайки в най-личното и най-уязвимото ми място -

мислите ми,

това беше моето скривалище.

Няма бягане от теб,

дори след всички тежки думи,

дори и тежките раздели,

дори и заради цялата болка,

която пак си причинихме,

ти оставаш едно петно,

което ще ме преследва вечно...