13 янв. 2006 г., 13:08

Как да забравя?

923 0 3

Навън е топло,светло-празник.
А вътре в мен е студ,мраз и лед.
Тялото ми веч се е сковало,
недокосвано от твойте ръце.
Ех,как искам ти да ме обичаш.
Да ме желаеш тук,сега.
И да няма пречки за любовта ни чиста.
Да няма стонове и разплакани лица.
Но зная ти не ме обичаш,зная-
видях те вчера с другата жена.
Говореше и с поглед колко я обичаш
и за мен настъпи края на света.
Как да спра да те обичам?
Да спра да си припомням твоето лице?
Как мога да забравя твойте устни
и нежните ти милващи ръце?
Но трябва,трябва да забравя,
ако искам да живея,да горя.
Но Господи как да го направя?
Как насила да те изхвърля от своята душа?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...