Как да забравя?
Навън е топло,светло-празник.
А вътре в мен е студ,мраз и лед.
Тялото ми веч се е сковало,
недокосвано от твойте ръце.
Ех,как искам ти да ме обичаш.
Да ме желаеш тук,сега.
И да няма пречки за любовта ни чиста.
Да няма стонове и разплакани лица.
Но зная ти не ме обичаш,зная-
видях те вчера с другата жена.
Говореше и с поглед колко я обичаш
и за мен настъпи края на света.
Как да спра да те обичам?
Да спра да си припомням твоето лице?
Как мога да забравя твойте устни
и нежните ти милващи ръце?
Но трябва,трябва да забравя,
ако искам да живея,да горя.
Но Господи как да го направя?
Как насила да те изхвърля от своята душа?
© Ванина All rights reserved.
