Как е хубаво да си самотен...

          - От много години съм стигнал до извод един,

            че самотният човек е непобедим,

че той има най голям потенциал,

с успех да се обсипе цял .

           - Но на човек за да успее му трябва мотив,

нещо което да го крепи жив, 

да го бута, да му дава воля, 

да вдъхва смисъл на житейската му роля!               

           - Е какъв по-добър стимул от това,

че всеки път щом покажеш глава,

оня там навънка – живота, започва да те мачка

и за да предвидиш болката не ти е нужна врачка .

           - И това ли най-добре те мотивира,

че животът като куче те третира ?

Страх, болка и отчаяност .

Това е против моята обязаност ...

           - Ха ха, ти си млад и неосъзнат .

Не сетил още суровия свят.

Ще дойде момент- ще си самотен и изолиран

и ще видиш, че тогаз си най-концентриран .

           - И към какво ще съм насочен ?

Към живот тъжен и порочен ..?

И на това ли викаш успех ?

Този довод е изключително крех .

           - Всеки вижда по различен начин успеха

Най-разнообразни неща могат да му носят утеха

Било пари, учение, развитие, дори кариера...

То разсейването за всичко е бариера .

           - Ти искаш да кажеш като цяло,

че любовта от пътя те отклонява, 

че те кара да издигнеш знаме бяло

и здраво съзнанието ти замъглява...?

           - Разгеле, най после взе да вдяваш,

когато си самотник с туй проблеми нямаш.

Пътят е прав и ти само го следваш,

няма нужда в главата си да беседваш:

„Туй добре ли го направих, а тя добре ли ме разбра“

и след време: „ей как не се усетих, тя живота ми обра“

Запомни едно - освен че ти пречи да разсъждаваш

от любовта много и боли затуй просто я забравяш .

Тя е една слабост, една треска, едно изкушение

Доверяваш силата си на чужди ръце – непростимо прегрешение...!

           - Ех чичка, най после те разбрах,

ти просто си имал любовен крах.

Той те е дълбоко ранил

и оптимизма ти е затрил.

Избрал си по-лесния път -

Оставил чувствата си да спят, 

защото така няма да прибегнеш пак до този наркотик, 

душата ти веч' надарил с неизлечим тик.

Така няма пак да изпиташ болката

от на сърцето ти обиколката.

Но да те поправя аз за нещо извънредно

(защото смятам че така е редно):

От любовта не боли, нейните огньове само греят,

а предателството, залъгването и разочарованието са тез които болката сеят ..

И ето да запомниш един последен ред

(моя главен мироглед):

Ако да се опариш те е страх прекалено,

никога няма да се приближиш до огъня достатъчно, 

ще стоиш вечно на студено,

с живот празен и щастие упадъчно...!