12.09.2018 г., 16:46

Как е хубаво да си самотен...

1.2K 1 3

        

          - От много години съм стигнал до извод един,

            че самотният човек е непобедим,

че той има най голям потенциал,

с успех да се обсипе цял .

 

           - Но на човек за да успее му трябва мотив,

нещо което да го крепи жив, 

да го бута, да му дава воля, 

да вдъхва смисъл на житейската му роля!               

 

           - Е какъв по-добър стимул от това,

че всеки път щом покажеш глава,

оня там навънка – живота, започва да те мачка

и за да предвидиш болката не ти е нужна врачка .

 

           - И това ли най-добре те мотивира,

че животът като куче те третира ?

Страх, болка и отчаяност .

Това е против моята обязаност ...

 

           - Ха ха, ти си млад и неосъзнат .

Не сетил още суровия свят.

Ще дойде момент- ще си самотен и изолиран

и ще видиш, че тогаз си най-концентриран .

 

           - И към какво ще съм насочен ?

Към живот тъжен и порочен ..?

И на това ли викаш успех ?

Този довод е изключително крех .

 

           - Всеки вижда по различен начин успеха

Най-разнообразни неща могат да му носят утеха

Било пари, учение, развитие, дори кариера...

То разсейването за всичко е бариера .

 

           - Ти искаш да кажеш като цяло,

че любовта от пътя те отклонява, 

че те кара да издигнеш знаме бяло

и здраво съзнанието ти замъглява...?

 

           - Разгеле, най после взе да вдяваш,

когато си самотник с туй проблеми нямаш.

Пътят е прав и ти само го следваш,

няма нужда в главата си да беседваш:

„Туй добре ли го направих, а тя добре ли ме разбра“

и след време: „ей как не се усетих, тя живота ми обра“

Запомни едно - освен че ти пречи да разсъждаваш

от любовта много и боли затуй просто я забравяш .

Тя е една слабост, една треска, едно изкушение

Доверяваш силата си на чужди ръце – непростимо прегрешение...!

 

           - Ех чичка, най после те разбрах,

ти просто си имал любовен крах.

Той те е дълбоко ранил

и оптимизма ти е затрил.

Избрал си по-лесния път -

Оставил чувствата си да спят, 

защото така няма да прибегнеш пак до този наркотик, 

душата ти веч' надарил с неизлечим тик.

Така няма пак да изпиташ болката

от на сърцето ти обиколката.

Но да те поправя аз за нещо извънредно

(защото смятам че така е редно):

От любовта не боли, нейните огньове само греят,

а предателството, залъгването и разочарованието са тез които болката сеят ..

И ето да запомниш един последен ред

(моя главен мироглед):

Ако да се опариш те е страх прекалено,

никога няма да се приближиш до огъня достатъчно, 

ще стоиш вечно на студено,

с живот празен и щастие упадъчно...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зами Слисев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много мъдри разсъждения за твоята възраст, браво!
  • Много вярно по-хубаво е да си обичал някога ,но да не ти се е получило отколкото никога да не опиташ или просто да се предадеш
  • Прочети "Завод" на Вапцаров

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...