Как искам...
да съм на края на света –
сама със своята харизма,
с ината си,
с небрежността,
със малкото, което имам.
И да се влюбвам в тишината,
в безброй палитри от ухания,
в разцъфването на цветята,
в небето с облачни дихания.
Да чувам как жужат пчелици,
възторжено, със звън гласец,
и как преплитат се тревички
в разкошно разлюлян венец.
И да се взирам в свободата
на дивите поля зелени.
Да се прости за миг душата
с обвивката си подредена.
Да се разтворя с ветровете
в короните на дървесата.
Самата аз да бъда цвете
и с повея да литна
в небесата....
© Деница Ангелова Все права защищены