24 июл. 2005 г., 01:52

КАК ИСКАМ ДА ...

1.2K 0 4

КАК ИСКАМ ДА ...

Как искам да настъпя сянката си.
Да се освободя!
Да мога да ходя свободен
по улици с пъстри момичета.
Да се усмихвам на просяка.
Да му показвам скъсаните си джобове.
Да броя облаците
и да ги назовавам
додето се схване вратът ми.
Тогава да се взра надолу.
Да се мъча да разпозная
коя мравка е женска
и мъжка коя е.
Да обикалям
около боклучийските кофи.
По миризмата да разгадавам
какво са яли хората за вечеря.
Раздвоен
да сядам на проветриво място,
право на земята,
без да се страхувам
за дрехите си.
Да улавям в устата си
хапещите комари.
След това да ги плюя нагоре,
а луната отново да ми доказва -
без сянка не се живее.
Накрая да заспя
и да сънувам
как утре слънцето
ще ми върне сянката.

©Марин Лазаров

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Лазаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...