31 мар. 2025 г., 08:09

Как искам да си имам котараче!

364 3 4

КАК ИСКАМ ДА СИ ИМАМ КОТАРАЧЕ! 

 

Защо си нямам малко котараче, че да ме среща привечер със "Мяу!"
И да ми мърка – щом ми се доплаче, по-силно от вулкана Кракатау.
Да си го храня призори с гранули – добро мезе! – за моето мерло.
И да мечтаем пак да дойде юлий, щом си полегнем в топлото легло.
Да си го кръстя с галеното Шуши! – и, щом покетри се на моя скут,

 

да си го милна, като ми се сгуши, че да не пукнем някой ден от студ.
И, щом настане бавен час на скука, наместо мен – под едрите звезди,
несръчните ми рими във Фейсбука със блага Обич Шуши да реди.
Ако за мене в миг ви се доплаче? – преди и аз да литна – яко дим,
ми подарете малко котараче? – и цял живот ще ви благодарим!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...