КАК ИСКАМ ДА СИ ИМАМ КОТАРАЧЕ!
Защо си нямам малко котараче, че да ме среща привечер със "Мяу!"
И да ми мърка – щом ми се доплаче, по-силно от вулкана Кракатау.
Да си го храня призори с гранули – добро мезе! – за моето мерло.
И да мечтаем пак да дойде юлий, щом си полегнем в топлото легло.
Да си го кръстя с галеното Шуши! – и, щом покетри се на моя скут,
да си го милна, като ми се сгуши, че да не пукнем някой ден от студ.
И, щом настане бавен час на скука, наместо мен – под едрите звезди,
несръчните ми рими във Фейсбука със блага Обич Шуши да реди.
Ако за мене в миг ви се доплаче? – преди и аз да литна – яко дим,
ми подарете малко котараче? – и цял живот ще ви благодарим!