31.03.2025 г., 8:09

Как искам да си имам котараче!

361 3 4

КАК ИСКАМ ДА СИ ИМАМ КОТАРАЧЕ! 

 

Защо си нямам малко котараче, че да ме среща привечер със "Мяу!"
И да ми мърка – щом ми се доплаче, по-силно от вулкана Кракатау.
Да си го храня призори с гранули – добро мезе! – за моето мерло.
И да мечтаем пак да дойде юлий, щом си полегнем в топлото легло.
Да си го кръстя с галеното Шуши! – и, щом покетри се на моя скут,

 

да си го милна, като ми се сгуши, че да не пукнем някой ден от студ.
И, щом настане бавен час на скука, наместо мен – под едрите звезди,
несръчните ми рими във Фейсбука със блага Обич Шуши да реди.
Ако за мене в миг ви се доплаче? – преди и аз да литна – яко дим,
ми подарете малко котараче? – и цял живот ще ви благодарим!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...