4 янв. 2025 г., 15:43

Как липсва ни Вапцаров!

435 0 0

 

КАК ЛИПСВА НИ ВАПЦАРОВ! 

 

Пак „конника на Крум“, но вече,

да гледаш филм, ще трябва ескадрон...

Но пък героите – от времето далечно:

и лигаво-размазаният Джон,

и Грета – в сексапил „облечена“,

и лукс, пари, интриги, изневери...

Обгръща състрадание сърцето...

Пред плач ресници потреперват...

 

Не се е променило нищичко от вчера...

 

Как липсва ни Вапцаров! Няма го Поета,

да изкрещи, обзет от ярост: „Стига!

Изкуството не е за поглед влажен!“

 

Днес лекомислието си придава важност...

Днес фалшът се на пиедестал издига...

Днес Истината не забелязват даже...

Днес речите са кухи фрази...

Днес фразите са чужди речи...

Днес обединява ни омразата.

Обратно – любовта все пречи...

 

А пък за Вярата... не се приказва!

 

Живодар Душков

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живодар Душков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...