Пак „конника на Крум“, но вече,
да гледаш филм, ще трябва ескадрон...
Но пък героите – от времето далечно:
и лигаво-размазаният Джон,
и Грета – в сексапил „облечена“,
и лукс, пари, интриги, изневери...
Обгръща състрадание сърцето...
Пред плач ресници потреперват...
Не се е променило нищичко от вчера...
Как липсва ни Вапцаров! Няма го Поета,
да изкрещи, обзет от ярост: „Стига!
Изкуството не е за поглед влажен!“ ...