Как Луната е завила

1 апр. 2011 г., 21:29

Поэзия » Философская

453 0 1

"Как Луната е завила"

Изгниваш самотен във черната пръст,
умираш в гърдите прободен със кръст,
и няма там кой със нежна ръка
от теб да прогони злия дух на Смъртта.

През празните ти очни кухини тече река,
убийствена река от кръв и самота,
с език прогнил проклятия отправяш към Света,
затворен в мрака на ковчега - далеч от всяка светлина.

Сърцето ти студено е като надгробен камък,
отдавна е изгаснал в него онзи пламък,
със който можеше леда да разтопиш,
а виж сега - преплел ръце, ти мъртъв спиш!

Гориш!

На кладата се гърчиш и пищейки
си спомняш за реката и зелени вейки,
лицето галещи с утеха мила,
но сякаш никога тя не е била...
Послушай как Луната е завила!

Как Луната е завила

Свързани произведения

Комментарии

Предложения