"Как Луната е завила"
Изгниваш самотен във черната пръст,
умираш в гърдите прободен със кръст,
и няма там кой със нежна ръка
от теб да прогони злия дух на Смъртта.
През празните ти очни кухини тече река,
убийствена река от кръв и самота,
с език прогнил проклятия отправяш към Света,
затворен в мрака на ковчега - далеч от всяка светлина.
Сърцето ти студено е като надгробен камък,
отдавна е изгаснал в него онзи пламък,
със който можеше леда да разтопиш, ...