15 июл. 2008 г., 11:45

Как ми липсваш!...

909 0 14
      Как ми липсваш!...

Как ми липсваш само!...
И устните, и твойто рамо...
и тръпката, с която ме жадуваш,
очите ти, в които съм сънувала!...

Липсваш ми!... До болка, до обида,
но няма как при теб да стигна...
Далече е душата ти - студена,
мистична тайна сякаш я обзема!...

Вървя... И няма вече нищо...
Светът - от мен измислен...
Аз цялата съм купа слама...
Разпръсната от вятъра - мен няма ме!...

Как ми липсваш само!...
И устните, и твойто рамо!...
В косите ти - златиста слама -
целувай ме - това съм... друго няма!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...