16 мая 2006 г., 17:08

Как пострада Кумчо Вълчо 

  Поэзия
984 0 7
Пак е есен. Захладня. Ситен дъжд ръми в гората. Кумчо Вълчо огладнял, зъзне мокър под елата
и си мисли със тъга; вкусно агънце от где да си хапне той сега. И реши, ще откраде от кошарата на дядо. Лекичко ще се промъкне и през ниската ограда тайно вътре ще се вмъкне. Бързо вечерта се спусна. Тихо горският разбойник, мислейки си, колко вкусно ще си хапне, неспокойно в тъмнината се прокрадна, дупка си направи в плета, малко агънце открадна... Ала Шаро го усети и го погна. Вълчо бяга, но гората е далече. Грабнал дрянова тояга ей, и дядо се завтече и го здравата опуха. Скъса му от бой кожуха!

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??