Wild-Child (Мартина Василева)
43 536
30 июн. 2009 г., 12:35  

Как се научих да се усмихвам отново 

  Поэзия » Любовная
1090 0 27

                                                                                                            .

 

Сълзúте си превърнах във кристали,

продадох ги и купих си душа.

На старо беше, вярно... ама става.

Поправих я, закърпих я и пак

тръгнах по света - да се науча

как се диша, мисли и твори.

Всеки малко по-удобен случай

ползвах да си сътворя мечти.

Ходех по цвета на хоризонта,

спусках се по ярката дъга.

Бързо се научих пак да мога

да летя... макар и без крила.

Срещнах те... и исках да избягам.

Исках да сразя света със рев!

Стреснах се от собствената слабост

и толкова уплаших се от теб,

че исках да се скрия във гората,

дето не е бил човешки крак

и дълго да поспоря със луната -

струва ли си да обичам пак?

После... всъщност, много бързо

се опомних... и реших -

може би след всички сълзи

време е да ти напиша стих.

Като лудите будувам още.

Ама луда съм си, знам!

Искаш ли ме? Всичките си нощи...

и усмивки ще ти дам!

 

 

© Мартина Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??