Как се научих да се усмихвам отново
.
Сълзúте си превърнах във кристали,
продадох ги и купих си душа.
На старо беше, вярно... ама става.
Поправих я, закърпих я и пак
тръгнах по света - да се науча
как се диша, мисли и твори.
Всеки малко по-удобен случай
ползвах да си сътворя мечти.
Ходех по цвета на хоризонта,
спусках се по ярката дъга.
Бързо се научих пак да мога
да летя... макар и без крила.
Срещнах те... и исках да избягам.
Исках да сразя света със рев!
Стреснах се от собствената слабост
и толкова уплаших се от теб,
че исках да се скрия във гората,
дето не е бил човешки крак
и дълго да поспоря със луната -
струва ли си да обичам пак?
После... всъщност, много бързо
се опомних... и реших -
може би след всички сълзи
време е да ти напиша стих.
Като лудите будувам още.
Ама луда съм си, знам!
Искаш ли ме? Всичките си нощи...
и усмивки ще ти дам!
© Мартина Василева All rights reserved.
Благодаря на всички!!!
