Как се правят кюфтенца от агънце сукалче

Поэзия » Другая

1.9K 2 17

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

Намирате си агънце сукалче.

Викнете го - ще дойде доверчиво.

Овцата майка тъжно ще проплаче,

а то ще ви побутне с нос игриво.

Тогава много нежно го гушнете.

Помилвайте, въз къдравата кожа.

Отзад минете и го възкрачете,

така, че да не види ножа.

Придърпайте докрай назад главата.

Със ножа много рязко замахнете.

То ще пищи усетило бедата,

а вие гърлото му прережете.

Избягайте веднага настрани,

че рукналата кръв ще ви лекьоса.

А кръв пере се трудно и със дни,

май амонякът действа по въпроса.

Овцата майка може да ридае,

тя може в тежки сълзи да се дави.

Макар и майка - простичка овца е.

Ще мине малко време - ще забрави.

Сега вземете детското телце,

забийте във корема му ченгела.

Възможно е млекце да протече

от мама дето скоро е поело.

Със ножа остър ще го одерете.

Ще приберете малкото сърце.

След туй внимателно обезкостете

и ето ви го - агнешко месце.

Месцето със подправки овкусете,

смелете го, изчакайте го малко.

След туй кюфтенца кръгли оформете.

Не ги препържвайте, че ще е жалко.

Така се правят агнешки кюфтенца,

от младо, сладко, агънце сукалче.

Обичат ги големи и детенца.

А пък овцата - още нейде плаче.

Автор: ПИ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

EvaRang (Eva Rang)

Аз лично отказах да се храня с месни продукти. За мен това е проява на канибализъм и особена форма на жестокост, която принизява в калта т.нар. ни духовност. Стихът ме разтресе. Надявам се всеки, който го е прочел да помисли какво изяжда следващия път. Дали просто кюфте, или личност...

2019-08-17T14:50:50+03:00
mislitel (Георги Каменов)

Аз съм почти 100 % месояден. Всъщност, на всичко зелено в чинията викам люцерна и почти не го докосвам. Но почувствах стиха ти!
Уви, човекът е всеяден, като месото е също част от менюто му. Но това го приемам за част от нас, другото обаче е по-грозно - като пример ще дам трофейният лов. Отива баровеца и в "честен" сблъсък убива лъв, леопард, или плъх да кажем (малко черен хумор) и то не за да се нахрани, а да задоволи страстта да убива, и суетата... И колкото по-рядко е животното, толкова по-голяма е амбицията да се има трофей от него...
Ето, това е истинска и безсмислена жестокост!
Поне за мен.
Силен и замислящ стих.
Поздравявам те.

2019-08-17T14:35:39+03:00
Песничките (Пламен Иванов - ПИ)

Сенд, напълно си прав. Но човешката природа е такава, че има нужда и от енергията на студа. Не случайно съществуват филми на ужасите, ъндърграун музика, гладиаторски игри и клади в миналото, картини на кървави батални сцени. Спомнете си картините на Гоя. Хората явно имат нужда от това. Т

2019-04-20T10:29:17+03:00
palenka (П Антонова)

Значи, без да е бил толкова информиран и образован, животът е научил Човека как да оцелява, за това са и тия традиции и празници, но тогава не е имало тая химия, с която сега се тъпчат зашитниците на животните, ако е било така и преди 300-400-500 години, без жизненоважните за организма неща нямаше до днес да ни има!

2019-04-20T10:28:20+03:00
Песничките (Пламен Иванов - ПИ)

Така е Пепи. С тоя стих се опитах да го припомня. Винаги съм казвал, че живеем на планетата на ужасите. Тук всяко живо същество трябва да убие и изяде друго живо същество за да живее. И това е нещо естествено. Ние сме се отдалечили от тая истина хранейки се с преработени храни. И когато се сблъскаме с тая истина в стих или на живо изпадаме в шок.

2019-04-20T10:23:14+03:00