Как се правят кюфтенца от агънце сукалче
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Намирате си агънце сукалче.
Викнете го - ще дойде доверчиво.
Овцата майка тъжно ще проплаче,
а то ще ви побутне с нос игриво.
Тогава много нежно го гушнете.
Помилвайте, въз къдравата кожа.
Отзад минете и го възкрачете,
така, че да не види ножа.
Придърпайте докрай назад главата.
Със ножа много рязко замахнете.
То ще пищи усетило бедата,
а вие гърлото му прережете.
Избягайте веднага настрани,
че рукналата кръв ще ви лекьоса.
А кръв пере се трудно и със дни,
май амонякът действа по въпроса.
Овцата майка може да ридае,
тя може в тежки сълзи да се дави.
Макар и майка - простичка овца е.
Ще мине малко време - ще забрави.
Сега вземете детското телце,
забийте във корема му ченгела.
Възможно е млекце да протече
от мама дето скоро е поело.
Със ножа остър ще го одерете.
Ще приберете малкото сърце.
След туй внимателно обезкостете
и ето ви го - агнешко месце.
Месцето със подправки овкусете,
смелете го, изчакайте го малко.
След туй кюфтенца кръгли оформете.
Не ги препържвайте, че ще е жалко.
Така се правят агнешки кюфтенца,
от младо, сладко, агънце сукалче.
Обичат ги големи и детенца.
А пък овцата - още нейде плаче.
Автор: ПИ
© Пламен Иванов - ПИ Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Аз лично отказах да се храня с месни продукти. За мен това е проява на канибализъм и особена форма на жестокост, която принизява в калта т.нар. ни духовност. Стихът ме разтресе. Надявам се всеки, който го е прочел да помисли какво изяжда следващия път. Дали просто кюфте, или личност...
-
Аз съм почти 100 % месояден. Всъщност, на всичко зелено в чинията викам люцерна и почти не го докосвам. Но почувствах стиха ти!
Уви, човекът е всеяден, като месото е също част от менюто му. Но това го приемам за част от нас, другото обаче е по-грозно - като пример ще дам трофейният лов. Отива баровеца и в "честен" сблъсък убива лъв, леопард, или плъх да кажем (малко черен хумор) и то не за да се нахрани, а да задоволи страстта да убива, и суетата... И колкото по-рядко е животното, толкова по-голяма е амбицията да се има трофей от него...
Ето, това е истинска и безсмислена жестокост!
Поне за мен.
Силен и замислящ стих.
Поздравявам те. -
Сенд, напълно си прав. Но човешката природа е такава, че има нужда и от енергията на студа. Не случайно съществуват филми на ужасите, ъндърграун музика, гладиаторски игри и клади в миналото, картини на кървави батални сцени. Спомнете си картините на Гоя. Хората явно имат нужда от това. Т
-
Значи, без да е бил толкова информиран и образован, животът е научил Човека как да оцелява, за това са и тия традиции и празници, но тогава не е имало тая химия, с която сега се тъпчат зашитниците на животните, ако е било така и преди 300-400-500 години, без жизненоважните за организма неща нямаше до днес да ни има! -
Така е Пепи. С тоя стих се опитах да го припомня. Винаги съм казвал, че живеем на планетата на ужасите. Тук всяко живо същество трябва да убие и изяде друго живо същество за да живее. И това е нещо естествено. Ние сме се отдалечили от тая истина хранейки се с преработени храни. И когато се сблъскаме с тая истина в стих или на живо изпадаме в шок.
-
Пламене, ние сме си зверове, дарени И с разум! Знаем си го, и всеки се опитва да го ползва според потребностите и разбиранията!
-
Пепи, това е една снимка и усещане. Специално тук завоалираното метафорично представяне на жестокоста и нейното естествено преплитане в живота ни не би сработило. Директния, реалистичен подход, какъвто е в случая, може да шокира, но и да предизвика дискусия и размисъл. Което беше и целта ми.
-
Сенд (Георги Стоянов) - напълно съм съгласна с теб, опитах се да бъда по-мека, ти го казваш! За мен си е садизъм, но за автора може да е красота, от къде знаеш? подсети ме за една френска книга, в която художничката, зряла красива жена, подмамваше млади хубави мъже, упояваше ги, дори започна и да ги убива, мажеше телата им с бой и с покров сваляше отпечатъците, от покровите правеше "картини" и имаше голям успех, оригинално, новаторско, докато я хванаха, че с безжизнените им тела си е "вдъхновявала" изкуството...
чела съм я много отдавна, ще се поровя в нета да си я припомня -
Не става въпрос за пресъздаването. Не е в това причината. В реалния живот има предостатъчно жестокост. Изобилието от лоши новини, напряга допълнително психиката. И хората търсят отдушник в хумора и романтиката.
-
Два филма със сходен сюжет, за сериен убиец. В първия идеята е поведенческият характер на героите, във втория - детайлно извършване на деянията. Кой от двата на теб ще ти допадне? И с това стихотворение се случва същото, пресъздаането на преживяното е твой избор, дали ще изразиш емоциите си или детайлно ще обясняваш "нещото", изборът е твой, а защо подходът ти е точно този - причината само ти знаеш!
-
Хуморът и романтиката се четат, всичко друго - не, колкото и добре да е написано. Но и “другото” е част от живота.
-
Закон на природата-"големите и силните изяждат малките и слабите..",но да ти кажа Пламене,предпочитам хумора ти!Не умея да псувам,но от тая подробна образност ми се изправи косата....Когато го ядем-не се замисляме,а написано,дори с такъв перфектен стих....ужас на квадрат!!
-
Благодаря Пепи и Георги. Понякога експериментирам с такъв тип текстове. Несъмнено хумористичните се приемат много по-добре. За тоя някой може и да ме напсува.
-
сукалчета не се колят, нито агнета, нито прасенца! трябва да е отбито!
За разлика от животните имаме чувства: ако тигър те заръфа за гърлото, мислиш ли, че малкото тигърче ще плаче за теб? -
Такава е истината. Консуматори сме. Но не мога да убивам нищо живичко и мразя ловците. И мравките гледам да не настъпвам.
-
Благодаря Патриция. Аз не съм веган и ям месо, макар и малко. Но бях свидетел на точно това. Доста ме разтърси. Не очаквам тоя стих да хареса на някого. Прекаленно е тежък. Но това почувствах в него момент.
-
Агент-провокатор?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
