19.04.2019 г., 16:16  

Как се правят кюфтенца от агънце сукалче

1.9K 2 17

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Намирате си агънце сукалче.

Викнете го - ще дойде доверчиво.

Овцата майка тъжно ще проплаче,

а то ще ви побутне с нос игриво.

 

Тогава много нежно го гушнете.

Помилвайте, въз къдравата кожа.

Отзад минете и го възкрачете,

така, че да не види ножа.

 

Придърпайте докрай назад главата.

Със ножа много рязко замахнете.

То ще пищи усетило бедата,

а вие гърлото му прережете.

 

Избягайте веднага настрани,

че рукналата кръв ще ви лекьоса.

А кръв пере се трудно и със дни,

май амонякът действа по въпроса.

 

Овцата майка може да ридае,

тя може в тежки сълзи да се дави.

Макар и майка - простичка овца е.

Ще мине малко време - ще забрави.

 

Сега вземете детското телце,

забийте във корема му ченгела.

Възможно е млекце да протече

от мама дето скоро е поело.

 

Със ножа остър ще го одерете.

Ще приберете малкото сърце.

След туй внимателно обезкостете

и ето ви го - агнешко месце.

 

Месцето със подправки овкусете,

смелете го, изчакайте го малко.

След туй кюфтенца кръгли оформете.

Не ги препържвайте, че ще е жалко.

 

Така се правят агнешки кюфтенца,

от младо, сладко, агънце сукалче.

Обичат ги големи и детенца.

А пък овцата - още нейде плаче.

 

Автор: ПИ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Иванов - ПИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз лично отказах да се храня с месни продукти. За мен това е проява на канибализъм и особена форма на жестокост, която принизява в калта т.нар. ни духовност. Стихът ме разтресе. Надявам се всеки, който го е прочел да помисли какво изяжда следващия път. Дали просто кюфте, или личност...
  • Аз съм почти 100 % месояден. Всъщност, на всичко зелено в чинията викам люцерна и почти не го докосвам. Но почувствах стиха ти!
    Уви, човекът е всеяден, като месото е също част от менюто му. Но това го приемам за част от нас, другото обаче е по-грозно - като пример ще дам трофейният лов. Отива баровеца и в "честен" сблъсък убива лъв, леопард, или плъх да кажем (малко черен хумор) и то не за да се нахрани, а да задоволи страстта да убива, и суетата... И колкото по-рядко е животното, толкова по-голяма е амбицията да се има трофей от него...
    Ето, това е истинска и безсмислена жестокост!
    Поне за мен.
    Силен и замислящ стих.
    Поздравявам те.
  • Сенд, напълно си прав. Но човешката природа е такава, че има нужда и от енергията на студа. Не случайно съществуват филми на ужасите, ъндърграун музика, гладиаторски игри и клади в миналото, картини на кървави батални сцени. Спомнете си картините на Гоя. Хората явно имат нужда от това. Т
  • Значи, без да е бил толкова информиран и образован, животът е научил Човека как да оцелява, за това са и тия традиции и празници, но тогава не е имало тая химия, с която сега се тъпчат зашитниците на животните, ако е било така и преди 300-400-500 години, без жизненоважните за организма неща нямаше до днес да ни има!
  • Така е Пепи. С тоя стих се опитах да го припомня. Винаги съм казвал, че живеем на планетата на ужасите. Тук всяко живо същество трябва да убие и изяде друго живо същество за да живее. И това е нещо естествено. Ние сме се отдалечили от тая истина хранейки се с преработени храни. И когато се сблъскаме с тая истина в стих или на живо изпадаме в шок.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...