14 окт. 2011 г., 12:13

- Как си?!

1.2K 0 10

 

Душата ми е белият кенар,

прибран "за после" в бабината ракла.

Душата ми е старият чинар,

под който мама ме люляла и преплаквала.

 

Душата ми - на дяда шишанèто,

делийски още по баири броди.

Един алтън, дълбоко до сърцето,

войводски от куршума ми прободен.

 

Душата ми е халище тъкано,

събрало и кории, и поля.

Душата е на баба ми до стана...

В душата ми - вдовишката сълза...

 

Душата ми прилепва със катрана

на росните тютюни по разсъмване.

Душата ми - землянка във Балкана

и вечното катерене по Стръмното...

 

Душата ми е полетът на птиците,

потеглили към родния си юг...

Душата ми е огънят в зениците

и старите греди от парен бук...

 

Душата ми е черга под нозете ти,

събрала цветовете на Прекрасното.

Душата ми е скътана в ръцете ти

и във гласа ти, дето пита: - Как си?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колко обич към родното има тук! Хубаво е да можем да виждаме и оценяваме красивото около нас, което ни прави хора! Поздрав за чудесната творба!
  • Стефане,
    опитай се една година да не влизаш въобще тук, после влез за един ден, а после един месец пак недей влиза или същото го направи с нещо любимо, дето ти е на сърце - тогава ще ме разбереш, а и катран ще заплюеш...
    Мене ми е все тая колко и дали мъобще ще ме коментират.
    За горепосочените периоди съм бил лишаван въобще от любимите си контакти, човече! Преживява се, но и обръгваш... Това е.
    Чети си каквото искаш и си пиши където искаш.
    Зем.
  • Ако имате предвид мен,извинете,че Ви писах!Не съм искал да прилича нито на "гуш",още по-малко на "Цун",но и не съм литературен критик,за да пиша пространни рецензии.А поезията на danigalery чета редовно и тук мнението ми за нея съвпада с Вашето,макар не винаги да пиша под стихотворенията и.
  • Няма за какво, мила.
    Ако не беше ти, аз никога нямаше да напиша едни от най-красивите си стихове...
    Имам грях - знам го! Нека Бог ме накаже!!!
    Само че, аз не искам теб да те докосват кални ръце или да те докосва Мълчанието!
    Обичам те, мила, наистинна те обичам заради Душата ти!!!
    Зем.
  • Това трябва да бъде прочетено от всички!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...