tanq_mezeva (Таня Мезева)
1526 21147
13 сент. 2016 г., 11:20  

Как си? Много ли боли? 

  Поэзия » Другая
668 3 13

"Всичко е наред! Добре съм си!"- 
в отговор на "Как си? Много ли боли?"
Въпроси два зададени проформа,
с очакване да няма хленч, сълзи. 
Какво че е пожар в душата, 
че... пламъци разкъсват ни плътта, 
тя, болката, е само лична, наша
и кръста отреден ни за съдба.
Вървим по пътя си неравен
с товар огромен, влачейки страха, 
повярвали, че можем да се справим
със всеки удар, с всеки нож в гърба. 
Раните превързваме с усмивка,
рисуваме в очите си звезди,
но молим се на Бог да ни наплиска
с вода светена, та да притъпи
мъката струяща на талази,
мислите почернени с катран горчив,
от злото с любовта си да ни пази,
да няма "Как си? Много ли боли?"

© Таня Мезева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • силна поезия от една силна жена!
  • Браво,много ми хареса!
  • Таня ,силна поезия
  • Силна и изстрадана е поезията ти, Таня!
  • Борислав, благодаря ти за правилното тълкуване на стиха ми.
    Само преживял огромната болка, би могъл да осъзнае колко много тежат понякога тези въпроси. Но се моля, да са по-малко хората, които да се чудят как да отговарят и да се избегне "бремето" на съчувствието.
  • Много силно, истинско и изстрадано стихотворение!
  • Рени, Гавраил и на Вас благодаря за топлите думи!
  • "Как си? Много ли боли?"...

    Много ми прилича на въпрос, който днешните "журналисти" отправят към някой току що претърпял катастрофа или загубил близък. Или - въпрос на някой, който виждайки болка у някого, пита, защото знае, че несъмнено попитаният ще отрече че я има, и това ще го отърве от "бремето" на съчувствието.
    А кръста тежък, може и за всеки да е свой, личен, но всекиму е приятно, когато някой друг види че го има и протегне ръка та да го повдигне леко, и заедно с носещият го - да облекчи бремето му. Защото ако един кръст е тежък за един, то той е два пъти по - лек за двамина и колко ли още би олекнал, заедно с всеки следващ?

    ПС: Първото ми произведение в "Любими", благодаря.
  • Многолико е талантливото ти перо, Поетесо!
  • Да, много боли.
    Но"болката е само лична".Едни падат,други се изправят,но раните завинаги остават.
    Вълнуващ стих!
  • Благодаря ви, Ачо и Влади!
  • ""Всичко е наред! Добре съм си!"-
    в отговор на "Как си? Много ли боли?"
    Въпроси два зададени проформа,
    с очакване да няма хленч, сълзи.
    Какво че е пожар в душата,
    че... пламъци разкъсват ни плътта,
    тя, болката, е само лична, наша
    и кръста отреден ни за съдба."
    Често в живота се случва така, за жалост добрите хора често трябва да изпият прекалено горчивата чаша на тъгата, а проформа зададените въпроси уж със съпричастие, може би натъжават повече! Но аз смятам, че всеки има предначертан път и трябва да го извърви....било то привидно по-добър или по-лош!
    Прекрасно произведение, Таня! С твое позволение, поставям в любими!
  • Дано от сърце го желая!За да няма (Как си?Много ли боли?)Силен стих поздрави!!!
Предложения
: ??:??