КАК СИ, МОЙ?

... навярно Господ слиза от света,

във който ние всички ще отидем –

в шпионката на входните врата

го виждам как се прави на невидим,

понякога ми казва: – Как си, мой? –

един жаргон от днешната читанка,

до мен чете на пейката Толстой,

добре, че не чете Валери Станков,

хвърчи със извънземния си джип

в насрещното по магистрала „Струма”,

дори и МВР-то пусна клип

как Бог си сменя спуканата гума,

а вчера – на пазарчето с цветя,

си купи седем стръка от невена,

и сетне нейде спешно отлетя –

навярно при Мария-Магдалена,

такъв е Той! – ту тук, ту там – навред,

реди ни даже хлебеца в панера,

и – мисля си, че Господ е Поет,

щом всичко си записва във тефтера? –

щом вятърът завие упокой

в ключалката на Райските му двери

Бог тихо ще ми каже: – Как си, мой? –

и ще приеме своя раб Валерий.