Как сладостно боли живота
Не винаги дарената ми нежност
е доказателство, че съм обичан.
О, по-добре да съм неприласкан,
отколкото да ме помилва урагана,
и да забравя, бродещ сам,
из снежните сахари,
че всяка смърт, дори и бялата,
почерня...
Сънувам себе си
сред цъфнали метличини –
една пчела ми дава жилото си,
за да ми напомня
как сладостно боли живота.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владимир Виденов Все права защищены
