Как сладостно боли живота
Не винаги дарената ми нежност
е доказателство, че съм обичан.
О, по-добре да съм неприласкан,
отколкото да ме помилва урагана,
и да забравя, бродещ сам,
из снежните сахари,
че всяка смърт, дори и бялата,
почерня...
Сънувам себе си
сред цъфнали метличини –
една пчела ми дава жилото си,
за да ми напомня
как сладостно боли живота.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Владимир Виденов Todos los derechos reservados
