Как сладостно боли живота
Не винаги дарената ми нежност
е доказателство, че съм обичан.
О, по-добре да съм неприласкан,
отколкото да ме помилва урагана,
и да забравя, бродещ сам,
из снежните сахари,
че всяка смърт, дори и бялата,
почерня...
Сънувам себе си
сред цъфнали метличини –
една пчела ми дава жилото си,
за да ми напомня
как сладостно боли живота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Виденов Всички права запазени
