pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
1 янв. 2020 г., 15:10  

Как страха от тъмнината преживяха в пещерата 2 

  Поэзия » Для детей
718 2 14

Прилеп ли сънува снощи?

Ти уплашил си се още

вчера, но защо, кажи?

Рори прилепът държи

за крилото в пещерата

и му вярва. А децата

без дори да го познават,

страхотии си представят.

Той на мишка ви прилича,

но с крила лети, не тича

и надолу сам с главата

често си виси в тъмата.

В пещерната си обител

Дядо Прилеп е спасител

и мечетата извежда.

Разтреперена изглежда

и Росина. Стиска Рори,

диша тежко, не говори,

но го следва по петите.

Казах вече - в пещерите

без родител не надничай!

Тъмно е, вода се стича,

има даже сталактони.

Но това не са бонбони,

а природните творения 

Правени са, без съмнение,

дълго - с хиляди години.

Но за Рори и Росина

исках тук да ви разкажа.

Вън е вече тъмно. Даже

и луна не е изгряла.

Мама Меца е разбрала:

- Нещо днес с децата става!

Нощ в гората наближава.

Ставай, Мечо, потърси ги

и в дома ни доведи ги

Таткото се разтревожи.

Шапка с козирка си сложи

и потъна в тъмнината

да намери той децата.

Те пък, точно в този миг

с Прилепа - добър старик -

стигнали да до отвора

на скалата. Не говорят.

Дядо Прилеп ги извежда.

Рори с обич го поглежда,

после му благодари.

- Чуй, младежо, разбери -

техният спасител казва -

вкъщи да сте, щом залязва

вече слънце зад гората!

Обещават му децата

и, вината осъзнали,

че не са се в тях прибрали,

по пътеката се спускат.

- Някой в храстите се мушна! -

Роси братчето си гушна.

Бе готова да заплаче,

но оказа се, юначе,

че самички те не бяха.

Мечо в тъмното видяха.

- Тате, ти ли си? - Росина

втурна се и те двамина

се прегърнаха горещо.

- Е, това е друго нещо!

Свило ми се бе сърцето!

Що се случи с вас, кажете?

- Ние бяхме в пещерата...

- Търсели сте си белята!

Затова ли закъсняхте?

- Прилепът спаси ни, тате.

Той до входа ни изпрати,

че изгубихме се двама.

Май ще ни се кара мама...

- Първо ще ви се зарадва.

После може и гълчава

разтревожена да вдигне,

а в леглото да не мигне

тя от страшно притеснение.

Искайте и извинение,

мои палави мечета.

Скара ли се, помълчете.

Тя ще ви прости вината,

че обича си децата.

. . .

До прозореца стоеше

Меца, времето броеше

с ударите на сърцето.

Хлопна се врата и ето -

тримата в дома са вече.

- Здрави ли сте? само рече

майка им и ги прегърна

радостна, че пак ги зърна.

После те един през друг

заразказваха... Но тук

приказката ни приключва.

. . 

Питаш се какво се случва?

Не избързвай, ще узнаеш.

Не е нужно да гадаеш.

Лека затвори очички

и заспивай като всички.

 

 

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Понякога те са по-добри от нас, наистина.
    Благодаря ти, че правиш тази разходка из моите приказки, Цветенце! ❤️
  • Много мила прегръдка на Меца към своите мечета❤️, за която най-важно е да са здрави и живи! Много можем да се учим като родители от нейната постъпка!
  • Миличката ми тя, трябваше ми Надежда, ето, имам я в твое лице!💖 Прегръщам те, миличка!💖💋
  • Оздравявай камбанена душице! Нужна си ми! Прегръщам те!
  • Ина, имах нужда от милите ти думи, че започнах годината с болест и още не мога да се съвзема... Благодаря ти, миличка,
    нека е успешна и върхова за теб 2020, година на победи и върхове!💖
  • Усмихна ме и мен, Мария! Много хубава детска поредица, децата ще гледат с ей такива очи докато слушат! Да е успешна годината, и за теб, и за твоите мечета!
  • Благодаря ви, че отново сте тук, Ангелче, Гавраил и Валя! Радва ме, че не пропускате нито една от приказните истории, приятели! Благодаря ви!💖
  • Метафората е добра но заслужава продължение!
  • Радвам се, че проявяваш интерес към приказните истории на мечетата, Дени!
    Пожелавам ти една успешна и вдъхновена година!
  • Ее.. Страхотно е, Мария.
  • Най-ревностните ми читатели на мечешките истории отново засвидетелстват интереса си към малките непослушковци! Благодаря ви, Гош и Марианка! Дано ви чака една прекрасна година! ❤️🌹❤️
  • Мама, вярно, е чудесна,
    но дупетата им плясна,
    леко, но пък заслужават
    щом така я притесняват 😊🐻😊
    А външният вид лъже често, както се вижда с Прилепа.
    Поздравявам те 🐻🌹🐻
  • Мили приятели, приемете това излизане от пещерата на моите мечета като метафора на живота и нека през 2020-та пътят ви е светъл, с дълга перспектива напред и условия за просперитет и духовен летеж! ❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️
Предложения
: ??:??