Как страха от тъмнината преживяха в пещерата 2
Прилеп ли сънува снощи?
Ти уплашил си се още
вчера, но защо, кажи?
Рори прилепът държи
за крилото в пещерата
и му вярва. А децата
без дори да го познават,
страхотии си представят.
Той на мишка ви прилича,
но с крила лети, не тича
и надолу сам с главата
често си виси в тъмата.
В пещерната си обител
Дядо Прилеп е спасител
и мечетата извежда.
Разтреперена изглежда
и Росина. Стиска Рори,
диша тежко, не говори,
но го следва по петите.
Казах вече - в пещерите
без родител не надничай!
Тъмно е, вода се стича,
има даже сталактони.
Но това не са бонбони,
а природните творения
Правени са, без съмнение,
дълго - с хиляди години.
Но за Рори и Росина
исках тук да ви разкажа.
Вън е вече тъмно. Даже
и луна не е изгряла.
Мама Меца е разбрала:
- Нещо днес с децата става!
Нощ в гората наближава.
Ставай, Мечо, потърси ги
и в дома ни доведи ги
Таткото се разтревожи.
Шапка с козирка си сложи
и потъна в тъмнината
да намери той децата.
Те пък, точно в този миг
с Прилепа - добър старик -
стигнали да до отвора
на скалата. Не говорят.
Дядо Прилеп ги извежда.
Рори с обич го поглежда,
после му благодари.
- Чуй, младежо, разбери -
техният спасител казва -
вкъщи да сте, щом залязва
вече слънце зад гората!
Обещават му децата
и, вината осъзнали,
че не са се в тях прибрали,
по пътеката се спускат.
- Някой в храстите се мушна! -
Роси братчето си гушна.
Бе готова да заплаче,
но оказа се, юначе,
че самички те не бяха.
Мечо в тъмното видяха.
- Тате, ти ли си? - Росина
втурна се и те двамина
се прегърнаха горещо.
- Е, това е друго нещо!
Свило ми се бе сърцето!
Що се случи с вас, кажете?
- Ние бяхме в пещерата...
- Търсели сте си белята!
Затова ли закъсняхте?
- Прилепът спаси ни, тате.
Той до входа ни изпрати,
че изгубихме се двама.
Май ще ни се кара мама...
- Първо ще ви се зарадва.
После може и гълчава
разтревожена да вдигне,
а в леглото да не мигне
тя от страшно притеснение.
Искайте и извинение,
мои палави мечета.
Скара ли се, помълчете.
Тя ще ви прости вината,
че обича си децата.
. . .
До прозореца стоеше
Меца, времето броеше
с ударите на сърцето.
Хлопна се врата и ето -
тримата в дома са вече.
- Здрави ли сте? само рече
майка им и ги прегърна
радостна, че пак ги зърна.
После те един през друг
заразказваха... Но тук
приказката ни приключва.
. .
Питаш се какво се случва?
Не избързвай, ще узнаеш.
Не е нужно да гадаеш.
Лека затвори очички
и заспивай като всички.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
