Как събира зърна и расте...
Загубил съм по всичките си смешни и ненужни фронтове,
затова и се взирам с нескрита надежда във лунната пита.
На балкона,смълчан, без излишната моя словесна наконтеност,
поумнял и заслушан в спокойния тих диалог на щурците.
А заспива градът, само кучета тъжно и хорово някъде вият,
светлините умират изморени и плахи една по една,
проръмжават самотни коли и зад ъглите бързо се крият
и се смее студено насреща ми любопитната кръгла луна...
Не поглеждам назад за да търся във пътя си грешки,
пък и знам - та и кой ли във нещо и някъде не е грешил,
и признавам си всичките слабости мои човешки,
без да плача съсипан от всичко, което до скоро съм бил.
Само моля се – нека отвори вратите си нощем небето,
да премина през тях и да стана разплакано малко дете,
да се върне отнякъде мама - ръцете ù пак да ме вземат
и да чуя лозата засенчила двора, как събира зърна и расте...
© Ивайло Цанов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Невероятно!
Учител по Поезия си ти, Иво! -
!
-
Ей че хубаво! Страхотна картина си описал!
-
"StrikingFeather (Славяна ): 11-11-2013г. 10:11
Човечкова, нали знаеш вица за оня, дето не можел да пее? Пропял чак след третата. Смени си телевизора преди да се из...ш."
Нямам желание да спамя, особено при такъв автор. Все пак съм любопитна защо не изказа мнение за текста като читател, защото автор не си. Освен да приема че си читател само на коментари? Няма лошо, ама във форума.
Извинения, г-н Цанов! Спирам -
Вальо, не е невъзможно грешката да е в моя телевизор Твърде бързо "погълнах" текста на първо четене, сега на втори прочит сякаш нямам този проблем. Всъщност втората част на коментара ми целеше единствено да направи комплимент на автора, защото за мен многосричните стихове са си висш пилотаж. Просто не съм формулирала достатъчно добре коментара си и не е станало ясно.
-
Тази молитва в последната строфа е възхитителна! Дългите, многосрични стихове придават особена широта на картината и карат читателя да диша леко и ритмично. (А принципно би могло ефектът да е точно обратният - тромави, тежки пасажи, затормозяващи възприемането на текста.) Имаш безспорна дарба, човеко, и ти благодаря, че споделяш плодовете й с нас!
П.П. Човечкова, прости ми, но не мога да се съглася. Никаква тегавост не усещам - напротив, лекота и широта, както вече казах. Въпрос на възприятия. Хубава вечер, Анна!
. -
След такъв стих не мисля, че разполагам с достойни думи, за да коментирам! Сякаш се разля в мен и стигна до всякъде!
-
Мъдро, красиво - от първия до последния ред!
-
Отеква в душата този стих...задълго.
Поздрав! -
Нали знаеш, че ще дойде и този момент!Някъде в отвъдното...
-
Права е Таня, финалът ме разби!
-
Хубав текст, малко тегаво се чете, но то и не е лесна работа при такова количество срички на ред Поздрави!
-
Случват се в живота ни такива моменти,да искаме мамините ръце да ни погалят,хубаво си пресъздал това чувство и го оценявам!
-
Много е хубаво!
-
има такива моменти, но силната вола ги преодолява. или помощта на приятел. !!!
-
Много е хубаво!!!!Последният стих...
-
Цялото е хубаво, но последният куплет е убийствен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
да премина през тях и да стана разплакано малко дете,
да се върне отнякъде мама - ръцете ù пак да ме вземат
и да чуя лозата засенчила двора, как събира зърна и расте..."
Разплака ме... Толкова мое усещане...