Загубил съм по всичките си смешни и ненужни фронтове,
затова и се взирам с нескрита надежда във лунната пита.
На балкона,смълчан, без излишната моя словесна наконтеност,
поумнял и заслушан в спокойния тих диалог на щурците.
А заспива градът, само кучета тъжно и хорово някъде вият,
светлините умират изморени и плахи една по една,
проръмжават самотни коли и зад ъглите бързо се крият
и се смее студено насреща ми любопитната кръгла луна...
Не поглеждам назад за да търся във пътя си грешки,
пък и знам - та и кой ли във нещо и някъде не е грешил,
и признавам си всичките слабости мои човешки,
без да плача съсипан от всичко, което до скоро съм бил. ...