9 февр. 2012 г., 12:04

как със сървъра да бъдеш в крак

719 0 1

Компютърът ми идва от Шенген,

би трябвало да бъде джентълмен.

Но случва се обаче, значи,

изключва и не ще да бачка.

Насаждаш се в яйцата пачи,

търчиш по техничари знатни -

излизат ти поправки златни.

 

С какво ли да го замениш тогава - 

със телевизия не става:

със срещи, клюки с непознати,

пазари, готвене, прически -

джобовете ти празни днеска.

 

Съпругът ти натяква пак,

мърмори гневно под мустак,

не ще да бъде похлупак

на твоите идеи опаки,

а уж ти идва всичко отръки.

 

Свекървата и тя се мръщи

и пита кой е шефът вкъщи.

Тогава ти идва да хукнеш,

по чехли вънка да замръкнеш,

че трябва ли като кютук

да дремеш в кухнята напук.

 

И сядаш пред монитора заспал

да търсиш новия си идеал -

в хармония да си със всички,

макар и често без парички.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Биразова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...