Компютърът ми идва от Шенген,

би трябвало да бъде джентълмен.

Но случва се обаче, значи,

изключва и не ще да бачка.

Насаждаш се в яйцата пачи,

търчиш по техничари знатни -

излизат ти поправки златни.

С какво ли да го замениш тогава - 

със телевизия не става:

със срещи, клюки с непознати,

пазари, готвене, прически -

джобовете ти празни днеска.

Съпругът ти натяква пак,

мърмори гневно под мустак,

не ще да бъде похлупак

на твоите идеи опаки,

а уж ти идва всичко отръки.

Свекървата и тя се мръщи

и пита кой е шефът вкъщи.

Тогава ти идва да хукнеш,

по чехли вънка да замръкнеш,

че трябва ли като кютук

да дремеш в кухнята напук.

И сядаш пред монитора заспал

да търсиш новия си идеал -

в хармония да си със всички,

макар и често без парички.