Компютърът ми идва от Шенген,
би трябвало да бъде джентълмен.
Но случва се обаче, значи,
изключва и не ще да бачка.
Насаждаш се в яйцата пачи,
търчиш по техничари знатни -
излизат ти поправки златни.
С какво ли да го замениш тогава -
със телевизия не става:
със срещи, клюки с непознати,
пазари, готвене, прически -
джобовете ти празни днеска.
Съпругът ти натяква пак,
мърмори гневно под мустак,
не ще да бъде похлупак
на твоите идеи опаки,
а уж ти идва всичко отръки.
Свекървата и тя се мръщи
и пита кой е шефът вкъщи.
Тогава ти идва да хукнеш,
по чехли вънка да замръкнеш,
че трябва ли като кютук
да дремеш в кухнята напук.
И сядаш пред монитора заспал
да търсиш новия си идеал -
в хармония да си със всички,
макар и често без парички.
© Наташа Биразова Всички права запазени