Как вярващият трябва да постъпи
В кафявата, в най-мрачната гора,
гора на бухали и на хиени,
където няма място за червени,
изправили са Славея на съд!
Че в песните му,
пълни с светла вяра,
горещо, ярко, слънцето изгрява –
то цялата гора ще озари!
Как тези песни да му се простят?
Такива песни – те към бунт зоват!
Съдии бѝли гарвани и сови –
да пратят всеки на разстрел готови.
На Славея,
от смърт да се спаси,
бил нужен още някакъв свидетел,
под клетва пред съда да заяви,
че този Славей той добре познава:
наивник е, че е мечтател светъл,
поет, певец. Не сатана нечист,
а още пък по-малко – комунист!
Той Щъркела помолил за свидетел.
И Щъркелът,
като човек набожен,
изправен бил пред казус невъзможен!
Да каже “Комунист!” - певеца ще убият –
и този грях до гроб ще му тежи!
Да каже:
“Не е комунист!” – пък ще излъже.
А Господ-Бог е казал: “Не лъжи!”
От мислене той чак се поболял.
И:
- Кой го знае …! – пред съда казàл!
Съдиите от туй
пък най-доволни бѝли,
и с чиста съвест славея убили.
А мене този казус ме мори:
как вярващият трябва да постъпи:
дали, човешкия живот за да спаси,
е допустимо вярващ да излъже?
___
*От стихосбирката "Стихове със името на Бога". По повод поведението на свидетелите в процеса срещу Вапцаров, и в частност на свидетеля Щъркелов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Чортов Все права защищены
