Изтърпявайки се
аз политам след среднощния кошмар все надолу,
където се будя и благодаря, че всичко отмина.
Страхът и срамът си тръгнаха - още тази година,
и не дават дори признаци, че ще се върнат отново.
Сега ми е мъчно за миговете,
зад тези тъжни очи
и за празните мечти,
родените сред дълбоките чувства,
защото не пасват отново.
Сега се превръщам в птиците,
летящи високо над нас, ...