Apr 27, 2008, 7:02 PM
Както когато...
Изтърпявайки се
аз политам след среднощния кошмар все надолу,
където се будя и благодаря, че всичко отмина.
Страхът и срамът си тръгнаха - още тази година,
и не дават дори признаци, че ще се върнат отново.
Сега ми е мъчно за миговете,
зад тези тъжни очи
и за празните мечти,
родените сред дълбоките чувства,
защото не пасват отново.
Сега се превръщам в птиците,
летящи високо над нас,
водени от нечия страст,
която сякаш сега ни напуска,
както умрелите хора.
Изтърпявайки се
аз катеря планините на нечие себеотрицание,
свеждам глава и не смея да погледна надолу.
Но не искам вече всички да се връщат отново,
след като да ги няма, съм положил старание.
Както когато си дете и те учат да ходиш,
така и аз сега мълча и решавам да бродя,
докато не намеря и своите начини да живея,
защото всъщност още нищо не мога, не умея
да виждам в нещата, простота за същността,
дори когато всичко се пропива вътре в ума,
сега облаците пред очите ми правят постеля.
И дори моите мигове сега се осланят на нея,
и идва моментът на жестока морална дилема,
както когато все още търсиш път в проблема
и едничката думичка те е страх да я чуеш,
както когато детето да говори го учат...
аз политам след среднощния кошмар все надолу,
където се будя и благодаря, че всичко отмина.
Страхът и срамът си тръгнаха - още тази година,
и не дават дори признаци, че ще се върнат отново.
Сега ми е мъчно за миговете,
зад тези тъжни очи
и за празните мечти,
родените сред дълбоките чувства,
защото не пасват отново.
Сега се превръщам в птиците,
летящи високо над нас,
водени от нечия страст,
която сякаш сега ни напуска,
както умрелите хора.
Изтърпявайки се
аз катеря планините на нечие себеотрицание,
свеждам глава и не смея да погледна надолу.
Но не искам вече всички да се връщат отново,
след като да ги няма, съм положил старание.
Както когато си дете и те учат да ходиш,
така и аз сега мълча и решавам да бродя,
докато не намеря и своите начини да живея,
защото всъщност още нищо не мога, не умея
да виждам в нещата, простота за същността,
дори когато всичко се пропива вътре в ума,
сега облаците пред очите ми правят постеля.
И дори моите мигове сега се осланят на нея,
и идва моментът на жестока морална дилема,
както когато все още търсиш път в проблема
и едничката думичка те е страх да я чуеш,
както когато детето да говори го учат...
© Христо Андонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
зад тези тъжни очи
и за празните мечти,
родените сред дълбоките чувства,
защото не пасват отново.
...Андонов, Андонов, пак този смисъл.. Как успяваш!?!