2 мар. 2007 г., 13:54

*КАКТО**ПРЕДИ* 

  Поэзия
842 0 10

Ти тръгваш!
Дъждът прозорците умива,
и скрива твоите следи.

Губя те!
Нейде по стръмнините...
Викам те!
А тъмно е вън и не виждам...

 

Морето плаче от мъка,
брега с вълните си измива.
Небето слънцето ревнува
и под облаци го скрива.

Вятърът бяга от свойте следи,
идва... бушува... отминава
и тишина... както преди!

Аз така обичах да е зима навън,
когато те имаше,
когато не беше мираж,
когато щом поисках, целувах те...

 

Но не е вече както преди!
Вън есен е!
Не вали!!!
Странно е!
Страшно е!
Сама съм...

Без теб!

Просто боли...

                                                  не е посветено... ;)

© Надя Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??