*КАКТО**ПРЕДИ*
Ти тръгваш!
Дъждът прозорците умива,
и скрива твоите следи.
Губя те!
Нейде по стръмнините...
Викам те!
А тъмно е вън и не виждам...
Морето плаче от мъка,
брега с вълните си измива.
Небето слънцето ревнува
и под облаци го скрива.
Вятърът бяга от свойте следи,
идва... бушува... отминава
и тишина... както преди!
Аз така обичах да е зима навън,
когато те имаше,
когато не беше мираж,
когато щом поисках, целувах те...
Но не е вече както преди!
Вън есен е!
Не вали!!!
Странно е!
Страшно е!
Сама съм...
Без теб!
Просто боли...
не е посветено... ;)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Георгиева Всички права запазени
