Mar 2, 2007, 1:54 PM

*КАКТО**ПРЕДИ*

  Poetry
1K 0 10

Ти тръгваш!
Дъждът прозорците умива,
и скрива твоите следи.

Губя те!
Нейде по стръмнините...
Викам те!
А тъмно е вън и не виждам...

 

Морето плаче от мъка,
брега с вълните си измива.
Небето слънцето ревнува
и под облаци го скрива.

Вятърът бяга от свойте следи,
идва... бушува... отминава
и тишина... както преди!

Аз така обичах да е зима навън,
когато те имаше,
когато не беше мираж,
когато щом поисках, целувах те...

 

Но не е вече както преди!
Вън есен е!
Не вали!!!
Странно е!
Страшно е!
Сама съм...

Без теб!

Просто боли...

                                                  не е посветено... ;)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...