Не исках да идвам при тебе вече,
но ти пак ме пожела.
И със захвърлена от мене гордост,
отново хукнах към твоята врата.
Очаквах думи нежни, по-хубави, по-различни отпреди,
но срещнах пак студени фрази, каквито чувах и преди.
И виждах как мечтаният от мене свят се разрушава,
тухла по тухла, греда по греда...
А след него остава само тъмна бездна,
в която бавно ме поглъща някаква сива тъга.
Сърцето вече безразлично е към нея,
привикнало още отпреди, ...